От векове нашият народ тачи и обича своето училище. И го пази в сърцето си, там където пази най- свидното и най- ценното. Неслучайно и писмеността ни започва с АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ДОБРО, ЕСТ… Има го доброто, и човекът го има, и хармонията, и природата, и наследството на дедите… И нека словото ни води и крепи духа ни! И нека българското училище  да носи този дух и да го обогатява. Но в какво се изразява този дух? Той е в класните стаи, в блесналия поглед на децата, в сърцето на…

Още по темата...