.

От векове нашият народ тачи и обича своето училище. И го пази в сърцето си, там където пази най- свидното и най- ценното. Неслучайно и писмеността ни започва с АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ДОБРО, ЕСТ…

Има го доброто,
и човекът го има,
и хармонията,
и природата,
и наследството на дедите…
И нека словото ни води и крепи духа ни!
И нека българското училище  да носи този дух и да го обогатява.

Но в какво се изразява този дух?

Той е в класните стаи, в блесналия поглед на децата, в сърцето на учителя, който споделя духовната трапеза на човечеството със своите ученици.

Този дух витае през учебната  година, изпълнена с труд и много предизвикателства, уванчана с успехи и признание за качеството на обучението.

Този дух преминава през вековете, донася ни пламъка на възрожденците, напомня ни за славните минали времена, за безкористността, за родолюбието, за българското и непреходното…, за да укрепи силите ни, да продължим делото им, да бъдем достойни.